местност “Бакаджика”
Бакаджиците са вулканични образования, които събират в себе си много история, митове и легенди. Името им се свързва с турския глагол „бакмак“, който означава „гледам, виждам“. И наистина, от билото им се разкрива прекрасна панорама във всички посоки, та чак до Черно море. Това е накарало Георги С. Раковски да ги определи като „зренище“. За кратко време (1942-45 г.) те носят официално името Гледките. Въздухът в района е здравословен, сравняван с този на Сандански, поради което в близкото минало в западните части бе изграден профилакториум. И именно на това място се разполага днес комплексът ни.
В миналото Бакаджиците са привлекли вниманието на редица учени. Още през 1840 г. интерес към геологията на района проявява Ами Буе, а по-късно Омер дьо Ел, Фердинанд фон Хохщетер, Х. Шкорпил, Йован Жуйович и др. Константин Иречек ги описва като „живописни силуети на вулкански планини, изскочили като уединени острови сред околната пустота“. Други автори ги сравняват със „седем бивола, лежащи един зад друг“, „висок баир с кичести дъбрави“, „синя гърбица, в която се тулят легенди за вехти войводи и байрактари“.
Има предание, че на връх Св. Спас, разположен в най-западната част от Търнавския Бакаджик, близо до извора „Аязмо“- старо светилище, през 1864 г. е бил построен замъкоподобен манастир. Монасите са били верни ятаци на хайдутите, поради което около 1876 г. турците разрушават манастира. Три години по-късно, през 1879 г. е замислено в северните склонове на върха да бъде построен нов манастир в памет на загиналите в Руско-Турската освободителна война руски войници и български опълченци. Организацията е възложена на командира на 30-та пехотна руска дивизия ген. Михаил Дмитриевич Скобелев. От походния си параклис ген. Скобелев подарява на бъдещия храм Четвероевангелие от 1751 г., кръст и списък на загиналите руси и българи – общо 911 души.
Друго любопитно, което искаме да споделим с вас са легендите за множество български възрожденци, юнаци и хайдути, минавали през Бакаджците, като едни от най-емблематичните имена са тези на Индже войвода, Кара Кольо и Панайот Хинтов.
В още по-далечното минало през територията на “Бакаджиците” е преминавал и така известният “път на коприната”.
Разхождайки се можете да попаднете и на тракийски гробници и светилища, които все още не са възстановени и изследвани. А историите за заровени златни съкровища ентусиазират иманяри и до ден днешен.